Всеки човек има право да запази своята самоличност в тайна, освен ако съответните органи на реда или определени структури и организации не го изискват.
С течение на годините, Интернет се промени много. Промениха го хората. Промениха се и стандартите и приложенията. Преди около пет-шест години Интернет беше едно огромно свърталище на неориентираните потребители. По канален ред мина и прегрупирането на хората в гетото. Все повече неориентирани потребители се присъединяваха към това свърталище и съответно според неписан за хората закон - оформиха се групи.
“Група от потребители” ще рече - събиране на хора с определени идентични интереси, идеи и характери на едно място. Например групи от хора дискутираха философски теми и се появи групата “философи”. Други пък дискутираха рок музиката през седемдесетте и се сформира групичка “фенове на рок музиката от седемдесетте”. Според написаното до тук във вторият абзац сами можете да си представите на колко теми биха могли да се сформират групи от потребители.
Но…в един момент понятието “неориентиран потребител” загуби своят смисъл. Появиха се (и сега се появяват) все повече, нови и нови потребители, които посещават Интернет с определена цел. Така нараства и броят на членовете в дадена група.
Продължавайки да се струпват в Интернет като капки потребителите образуваха един огромен океан. Океан с различни видове микроорганизми или накратко “групи”.
Групите се делят на два вида:
- групи, които се опитват да подпомагат
- групи, които се възползват от подпомагането
Да, разбира се - в един момент някои потребители с повече разум се прехвърляха към групите, които се опитват да подпомагат.
Интернет се напълни с доста по обем и пълноценно съдържание. С течение на още години тези, които подпомагат Интернет решиха, че е крайно време да се опитат да излязат от анонимността, която Интернет им предлага. По принцип, друго неписано правило е това, че потребителите в глобалната мрежа по подразбиране са анонимни. Всъщност всички сме анонимни, докато не се възползваме от правото си да не бъдем анонимни.
По този начин се роди и Web log като термин, после като приложение, за да можем да стигнем до момента, в който се превърна в “явление” и да свършим до там, че от термин, приложение и явление се стигна и до баналност дори. Но това всъщност не е тема точно тук и точно сега.
Съдържателите на “Web log”-ове (които накратко ще наричаме “блогове”) са хора, които имат какво да споделят с останалите. По същият този начин, по който се сформираха групите потребители се сформираха и блогове. Същите тези съдържатели на блогове патентоваха графата едно място в своите блогове - “about” или “за автора” - зависи от гледната точка. В него те дават по малко информация за себе си. Например трите си имена, дата на раждане, зодия, контакти (e-mail, icq, jabber) и до известна степен излязоха по един или друг начин от анонимността - от своето право на анонимност. Това е стъпка, която всеки избира сам за себе си.
А дали са прави да излязат от анонимност ?
Този въпрос не веднъж или два пъти е дискутиран от може би поне 70% от хората, които ще прочетат тази статия. Всъщност блогърите не са лоши хора. Е, с редки изключения (за щастие редки) блогърите са едни добри хора, които в голям процент са любители на бирата или други спиртни напитки. Генерират полезно съдържание. Симбиозата между блогъри с определени възгледи пък формира “планети” - като например “Свободната планета“. В това няма нищо лошо. Всъщност е хубаво, защото понякога потребители в Интернет, спадащи към графа “разни” падат на някоя планета и от съдържанието в планетата изсмукват най-важните неща, които им трябват. Но и това не е тема, която трябва да обсъждаме точно тук и точно сега.
Анонимност в Интернет
Това е едно твърде широко понятие, за чиято дискусия ще са необходими много нерви, много бира и много приказки…и писане.
Както констатирахме по-горе - блогърите сами пишат в графата “about” по нещо за себе си. Но в тази графа, някои неща се крият в съдържанието. Не толкова често, но не и толкова рядко има една категория в блоговете - “лични”. В нея блогъри пишат разни лични неща за себе си. Това ги сближава с масата техни колеги блогъри и другата маса - техните читатели. Разкривайки по нещо за себе си - читателите на блоговете си изграждат един образ за хората, които списват в тези странни местенца. Разбира се - има една граница, която някои блогъри прекрачват - това е даването на повече от допълнителната информация в графа “лични”. Това е и още една стъпка към излизането от анонимност, на което имат право.
От друга страна обаче - читателите играят доста голяма и главна роля за анонимността в Интернет. И това не е мисловна или каквато и да е грешка - читателите решават дали да запомнят доста от личните неща на определен блогър. А както знаем всички - в Интернет може да се намери всичко. Блоговете могат да се навестят и прочетат от всички. Дори и Чък Норис 
Сплотените блогъри в България преди известно време решиха, че е добре да се противопоставят на една наредба номер 40. По-подробен анализ на наредбата може да прочетете като натиснете тук.
А вие май се питате защо аз съм седнал да пиша тези неща, които може би намирате за скучни ? Е, стига толкова съм разтягал локуми, а нека си дойдем на думата.
Преди няколко дни, дискутирайки въпроса за наредба номер 40 и мобилизацията на будното Интернет общество, към което спадат и блогърите - зашлевиха ми като шамар въпроса “Ами защо пък блогърите се противят на наредбата, като сами излизат от самоличност ?!”.
Опитвам се още да разбера има ли право този човек, който ми каза това нещо. Прав ли е, че наистина доста блогъри излязоха от анонимност по един или друг начин ?
Вторият въпрос, който ми зашлеви беше:
“Ами щом пишат за себе си в блоговете си - от какво толкова ги е страх от тази наредба ?!”
Да, много пъти сме дискутирали на различни виртуални места тези въпроси. Върху вторият не искам да спирам своето, пък и вашето внимание. Но в интерес на истината - май блогърите сами избират дали да излязат от самоличност. Но в отговор на въпросите, които въпросният господин ми зададе мога да отговоря лаконично:
Има разлика от премислено и частично излизане от анонимност и от нахлуване по нахален начин в личното пространство.
svobodata.org
